Решение № 5 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова
Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на Н. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 69 от 23.04.2007 г., постановено по гр. д. № 926 по описа за 2007 г. на Окръжен съд В., с което е оставено в сила решение от 11.10.2006 г. по гр. д. № 49/2006 г. на Районен съд – гр. Кула за допускане на съдебна делба между Ц. Д. Ц., Д. Ц. Д., С. Ц. Ц., Н. И. Д., И. В. Б., К. Б. Б. и Л. Б. Б. на земеделски и горски имоти, останали в наследството на И. Н. Ж., поч. 19.06.1990 г. и Н. П. П., поч. 18.03.1977 г.
В молбата е обосновано основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, като се поддържа, че Н. И. Д. е била подведена от лицето Г. И. Д., че последната е адвокат, но към момента на разглеждане на въззивното дело Г. Д. не е имала качеството адвокат, тъй като е вписана в регистрите на В. адвокатска колегия едва на 5.11.2007 г., а това е довело до нарушаване правото на защита на правата и законните интереси на молителя. Иска се отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд В.
Ответниците по молбата Ц. Д. Ц., Д. Ц. Д., С. Ц. Ц., К. Б. Б. и Л. Б. Б. оспорват същата, а И. В. Б. не е изразил становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, разгледа молбата по същество и я намира неоснователна, по следните съображения:
Молителят Н. И. Д. е била ответник по предявения иск за съдебна делба на земеделски имоти, притежавани и възстановени на наследниците на И. Н. Ж., поч. 19.06.1990 г. и на Н. П. П., поч. 18.03.1997 г. В първоинстанционното производство същата не се е явила в съдебните заседания, нито е взела становище по иска. Постановеното от районния съд решение е било обжалвано от съделителя И. В. Б. С пълномощно от 25.10.2006 г. Н. И. Д. е упълномощила адвокат Г. от А. колегия В. да я представлява във въззивното производство.
Към молбата за отмяна е приложена справка от Е. регистър на адвокатите, А. съвет В. с отбелязване, че първоначалната регистрация на адвокат Г. е на 5.11.2007 г. въз основа на решение на АС № 3/10.08.2007 г., което е обосновало тезата на молителя, че не е била надлежно представлявана във въззивното производство, тъй като упълномощения процесуален представител не е имал адвокатска правоспособност. Твърденията са неоснователни. Пълните данни по партидата на адвокат Г. от Е. регистър на адвокатите на В. адвокатски съвет установяват, че първоначалното вписване на лицето е от 27.04.2006 г. въз основа на решение на АС № 21/25.07.2005 г., а вписването от 5.11.2007 г. е резултат от прехвърляне от регистъра на младшите адвокати по чл. 20, ал. 9 Закона за адвокатурата, считано от 25.07.2007 г. Следователно към момента на упълномощаването и осъществяването на процесуално представителство на Н. И. Д. по въззивното гр. д. № 926/06 г. на Окръжен съд В. Г. И. Д. е била младши адвокат и съгласно чл. 20, ал. 6 Закона за адвокатурата е имала право да представлява и защитава страна по дела в районните съдилища и при обжалването им в окръжните съдилища, а съответно е било налице надлежно процесуално представителство.
В обобщение молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
РЕШИ:
Оставя без уважение молбата на Н. И. Д., с. В., община М., област П. за отмяна на влязлото в сила решение № 69 от 23.04.2007 г., постановено по гр. д. № 926 по описа за 2007 г. на Окръжен съд – В.
Решението е окончателно.