Мотивираност на присъдата на въззивния съд

Решение № 3 от 27.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 676/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателя Саша Раданова

При потвърждаване на първоинстанционната присъда въззивният съд не излага мотиви защо я потвърждава, а защо не споделя доводите на страната или страните, оспорили нейната правилност.

 (Пълният текст на решението е поместен по-долу)

чл. 255, ал. 1 НК

Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите Т. Р. В. и Г. Г. К. срещу присъда № 169 от 14.IХ.2009 г. във вр. с по внохд № 163/2009 г. на Великотърновския апелативен съд.

 

В жалбата от защитника на Тутурилова се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Твърди се, че въззивният съд „едностранно и без всякакви мотиви“ е споделил изводите на първата инстанция, ангажиращи наказателната отговорност на тази подсъдима; че фактите, „приети… по делото“, „навеждат на единствения правно обоснован извод“ за несъставомерност на извършеното от Тутурилова деяние; че „обвинението и първоинстанционната присъда… преповтарят и… се градят на констатациите“ в приложения към делото данъчен ревизионен акт въпреки „убедителните доказателства… в… първата инстанция, доказващи коректни реално извършени сделки“. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на Тутурилова.

 

В жалбата от защитника на К. се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че въззивният съд е презумирал липсата на реално осъществени сделки, подлежащи на деклариране по ЗДДС, въпреки че са били събрани „достатъчно доказателства, потвърждаващи пряко или косвено наличието“ им и още, че не може да й се търси отговорност за отразяването в подадена от нея справка-декларация по ЗДДС на извършени облагаеми сделки преди да заеме длъжността управител на „Империал“ ЕООД, за които сделки, първо, й било обяснено, че са „реални“ и, второ, защото е била „нормативно задължена да извърши декларирането“. Иска се отмяна осъждането на К. от въззивния съд и потвърждаване оправдаването й от първоинстанционния съд.

 

В съдебно заседание Тутурилова и защитникът й не се явяват.

К. и защитникът й поддържат жалбата си.

Представителят на ВКПр изразява становище за оставяне на въззивната присъда в сила.

Върховният касационен съд установи:

 

С присъда № 50 от 27.IV.2009 г. по нохд № 340/2008 г. на Плевенския окръжен съд, Т. Р. В. е призната за виновна в това, че като управител на „Империал“ ЕООД, гр. П., действайки при условията на продължавана престъпна дейност за времето от 10.VI.2005 г. до 13.VII. с. г., е избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери от 49 100 лева като е потвърдила неистина в подадени по ЗДДС 2 справки-декларации за данъчните периоди V и VI. 2005 г., отразявайки в тях общо 7 фактури за сключени между „Империал“ ЕООД и „Спиди“ ЕООД – гр. Плевен облагаеми сделки, каквито сделки в действителност не са били сключвани, за което и на основание отм. чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 255, ал. 1 НК е наказана с 2 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години, както и с 5 000 лева глоба. Г. Г. К. е призната за невиновна в това, като управител на „Империал“ ЕООД – гр. Плевен да е укрила данъчни задължения в особено големи размери от 32 330 лева, потвърждавайки неистина в подадена по ЗДДС справка-декларация за м. VII. 2005 г. с отразяването в нея на 4 фактури за сключени между „Империал“ ЕООД и „Спиди“ ЕООД – гр. Плевен облагаеми сделки, каквито сделки в действителност не са били сключвани, при което е оправдана по обвинението в престъпление по отм.чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 255, ал. 1 НК.

 

С обжалваната въззивна присъда е отменено оправдаването на Г. Г. К. и след като е призната за виновна съобразно повдигнатото и поддържано срещу й обвинение, е осъдена по отм. чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 255, ал. 1 НК на 2 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години, както и да заплати 5 000 лева глоба в полза на републиканския бюджет. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена.

 

Жалбите са неоснователни.

 

Неоснователно се твърди в жалбата от защитника на Тутурилова, че въззивният съд не бил изложил мотиви за решението си да потвърди осъждането на тази подсъдима. Съгласно чл. 339, ал. 2 НПК, при потвърждаване на първоинстанционната присъда въззивният съд не излага мотиви, защо я потвърждава, а защо не споделя доводите на страната или страните, оспорили нейната правилност. От прочита на въззивната жалба, подадена от Тутурилова чрез защитника й, се вижда, че в нея не са били изложени доводи, на които след обсъждане съдът да е бил длъжен да отговори. Подалият жалбата з. е заявил в нея намерението си да я допълни с „подробни съображения… след провъзгласяване на мотивите“ към първоинстанционната присъда, но не го е сторил въпреки възможността, дадена му с чл. 320, ал. 3 НПК, а за опровергаване на твърдението му в съдебно заседание, че има осъществени „реални сделки“, съдът е изложил подробна и изчерпателна аргументация.

 

Извън обсъжданото оплакване, което може да се отнесе към касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо НПК, тези, относими към касационните основания по т. 1 и 3 на чл. 348, ал. 1 НПК, не са подкрепени с доводи, налагащи обсъждане и отговор.

 

Неоснователно е твърдението в жалбата от защитника на К., че било установен факт, „Спиди“ ЕООД да се представлявало „по регистрация“ от неговия собственик Ахмед Ерд. Рюстемов, а някакво „друго, неустановено лице“ да представлявало същото дружество „при осъществяване на търговската /му/ дейност“. Такъв факт въззивният съд не е приемал, напротив, убедително е аргументирал извода си, че „Спиди“ ЕООД не е извършвало никаква дейност-производствена, търговска или в сферата на услугите-било лично от Рюстемов, било от друго лице-според Рюстемов „Мариела… от морето някъде“, която го била упълномощила, неизвестно за какво, давала му пари и някакви, неизвестно какви-защото по делото няма инкриминирани документи с подписа на Рюстемов-документи да подписва.

 

Неоснователно се иска и отпадане отговорността на К. за отразяването в справката-декларация по ЗДДС за отчетния м. VII. 2005 г. на сключени облагаеми сделки преди да е станала управител на „Империал“ ЕООД, замествайки на тази длъжност Тутурилова. След като е прието за установено, че „Спиди“ ЕООД, съконтрахент на „Империал“ ЕООД във всички инкриминирани сделки, не е извършвало каквато и да било дейност, не е доставяло на последователно управляваното от подсъдимите дружество нито стоки, нито услуги и това обстоятелство е било известно на К. след 25.VII.2005 г., на която дата и още на 28.VII. с. г. са две от общо четирите фактури, то логично е същата ако не да знае, поне да допуска, че и останалите две фактури, от 12 и 18.VII. с. г., отразяват същата неистина, за декларирането на която не би могла да бъде „нормативно задължена“.

 

С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 169 от 14.IХ.2009 г. по внохд № 163/2009 г. на Великотърновския апелативен съд.

Решението е окончателно.

Публикувано в Избрано от Апис Практика с етикети от apisblog. Постоянна връзка.

За apisblog

С помощта на Апис Блог лесно и бързо можете: Да научите последните новости от българската правна теория и практика Да следите последните изменения в нормативните актове Да се запознаете с актуална подбрана съдебна практика на българските и европейските юрисдикции Да прочетете ценни и полезни авторски публикации или техни анотации Да научите за предстоящите събития, организирани от Апис Да получите полезна информация и съвети за продуктите на Апис и много други.

Вашият коментар