Задължително другарство на съпрузите при предявяване на собственически искове

Бездяловата съпружеска имуществена общност води до задължително другарство на съпрузите при предявяване на собственически искове от тях, поради което неучаствалия съпруг има право да иска отмяна на влязлото в сила решение по чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.).

 

За третите лица, задължителни другари на страните по делото важи правилото, че искането за отмяна следва да бъде направено в тримесечен срок от узнаване на решението, но не по-късно от една година от влизането му в сила. В производството за отмяна не се разглежда спор за материално право и неучаствалия по делото съпруг не е заинтересована страна по смисъла на чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.).

 

Решението по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) няма самостоятелно правно значение и последици, то представлява едно цяло с поправеното решение и поради това не може да бъде предмет на молба за отмяна.

 

Пълният текст на определението четет по-долу:

Определение № 2 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 58/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бранислава Павлова

чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.)

чл. 232 ГПК (отм.)

чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.)

чл. 19, ал. 1 СК

Производството е по чл. 233, ал.. 2 ГПК (отм.) във връзка с § 2, т. 14 ЗИД ГПК обн. Д. в. бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.

 

С. А. А. е поискал да се отмени решението на Софийския районен съд, 50 състав от 19.03.2003 г. по гр. д. № 4441/2002 г., но тъй като то е било обжалвано пред въззивния и касационния съд, следва да се приеме, че искането е за отмяна и на тези влезли в сила решения и компетентен да разгледа молбата на основание  чл. 234, ал. 2 предл. 2 ГПК (отм.) е петчленен състав на ВКС.

Ответницата М. И. Г. изразява становище, че молбата за отмяна е основателна.

Ответникът Л. М. С. оспорва молбата като недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане.

Молителят твърди, че е съпруг на ищцата по делото М. И. Г. – А. и решението, с което е отхвърлен предявения от нея ревандикационния иск го обвързва, макар да не е участвал по делото, тъй като имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност на основание чл. 19, ал. 1 СК (отм.).

Върховният касационен съд, петчленен състав констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима.

Съгласно чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.) отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което то има сила, независимо, че не е било страна по делото. Бездяловата съпружеска имуществена общност води до задължително другарство на съпрузите при предявяване на собственически искове от тях, поради което неучаствалия съпруг има право да иска отмяна на влязлото в сила решение по чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.). Правото за отмяна обаче не е неограничено във времето. Изрично чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.) препраща относно преклузивните срокове, в които трябва да бъде сезиран съда към общата разпоредба на чл. 232 ГПК. Следователно и за третите лица, задължителни другари на страните по делото важи правилото, че искането за отмяна следва да бъде направено в тримесечен срок от узнаване на решението, но не по-късно от една година от влизането му в сила. В случая решението на Върховния касационен съд, Четвърто-А гражданско отделение № 488 по гр. д. № 3239/2004 г. като необжалваемо е влязло в сила от момента на постановяването му – 11.04.2006 г. и пределният едногодишен срок по чл. 232 ГПК (отм.) е изтекъл на 11.04.2007 г. Молбата за отмяна е подадена след тази дата, на 14.12.2007 г., следователно е процесуално недопустима като просрочена и следва да се остави без разглеждане.

С втората молбата вх. № 6* от 14.11.2008 г. е поискана отмяна на решение № 344 от 19.11.2007 г. по гр. д. № 9/2007 г. на петчленен състав на ВКС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в предходно решение по същото дело № 161 от 19.11.2007 г. по гр. д. № 9/2007 г. Решението по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) няма самостоятелно правно значение и последици, то представлява едно цяло с поправеното решение и поради това не може да бъде предмет на молба за отмяна. Поправеното решение също не подлежи на отмяна поради липса на висшестоящ в инстанционността съд на петчленния състав на ВКС, който да се произнесе по искането. Освен това в производството за отмяна не се разглежда спор за материално право и неучаствалия по делото съпруг не е заинтересована страна по смисъла на чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.). За него не е налице правен интерес да иска отмяна на решението, с което не е уважена молба по чл. 231, ал. 1 б. „а“ ГПК (отм.) на участвала по делото страна.

При този изход на спора на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) молителят следва да заплати на ответника Л. М. С. поисканите от него разноски в размер на 700 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното Върховният касационен съд, петчленен състав по чл. 234, ал. 2 ГПК (отм.)

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. А. А. вх. № 5* от 14.12.2007 г. за отмяна на влезлите в сила решения на Върховния касационен съд, Четвърто-А гражданско отделение № 4* от 11.04.2006 г. по гр. д. № 3239/2004 г., на Софийски градски съд, въззивна колегия от 26.07.2004 г. по гр. д. № 2782/2003 г. и на Софийския районен съд, 50 състав от 19.03.2003 г. по гр. д. № 4441/2002г

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. А. А. вх. № 6* от 14.11.2008 г. за отмяна на решение № 334 от 19.11.2007 по гр. д. № 9/2007 г. на ВКС, петчленен състав.

ОСЪЖДА С. А. А. да заплати на Л. М. С. сумата 700 лв. /седемстотин лева/ разноски за производството за отмяна пред петчленния състав на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

Напиши коментар

Трябва да сте влезли, за да публикувате коментар.

Архив