fbpx

Вътрешни правила на лицата, които по занятие извършват счетоводни услуги

Предоставяме изготвения от ДАНС образец на Вътрешни правила на лицата, които по занятие извършват счетоводни услуги, във формат, удобен за редактиране.

 

ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА

за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма

на . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

РАЗДЕЛ I. Общи положения

Предмет

Чл. 1. С настоящите Вътрешни правила се установяват условията и редът за събиране, обработване, съхраняване и разкриване на информация, свързана с дейността по контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма, определят се точни критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки или клиенти и се регламентират действията и отговорностите на служителите на търговеца.

Понятие за изпиране на пари

Чл. 2. (1) Изпиране на пари по смисъла на настоящите вътрешни правила е:

1. преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да избегне правните последици от своето деяние;

2. укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението или правата по отношение на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

3. придобиването, владението, държането или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

4. участието в което и да е от действията по т. 1 – 3, сдружаването с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняване извършването на такова действие или неговото прикриване.

(2) Изпиране на пари е налице и когато дейността, от която е придобито имуществото по ал. 1, е извършена в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава и не попада под юрисдикцията на Република България.

Финансиране на тероризма

Чл. 3. Търговецът и неговите служители са длъжни при възникнало съмнение за финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансиране на тероризма да уведомят и дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност.

Мерки срещу изпирането на пари

Чл. 4. Мерките за предотвратяване действията на клиенти на търговеца, свързани с изпиране на пари и лицата, които ги предприемат, са:

1. Идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация – съответния служител на търговеца;

2. идентифициране на действителния собственик на клиента – юридическо лице, и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание да се приеме за установен действителния собственик – съответния служител на търговеца;

3. събиране на информация от клиента относно целта и характера на отношението, което е установено или предстои да бъде установено с него – съответния служител на търговеца;

4. текущо наблюдение върху установените търговски или професионални отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната информация за клиента, за неговата търговска дейност и рисков профил, в т. ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона случаи – управителя на търговеца;

5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти – управителя на търговеца.

Мерки срещу финансиране на тероризма

Чл. 5. (1) Мерките срещу финансиране на тероризма са:

1. блокиране на парични средства, финансови активи и друго имущество;

2. забрана за предоставяне на финансови услуги, парични средства, финансови активи или друго имущество.

(2) По предложение на министъра на вътрешните работи, на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките срещу финансиране на тероризма.

РАЗДЕЛ II. Идентифициране на клиенти и критерии

Задължение за идентифициране на клиенти

Чл. 6. Задължително се извършва идентифициране на клиенти в следните случаи:

1. При установяване на търговски или професионални отношения, когато търговеца няма установени трайни търговски отношения с даден клиент, независимо от стойността на конкретната сделка;

2. При извършване на операции и сключване на сделки на стойност над 30 000 лева или тяхната равностойност в чужда валута, а лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 4, 9 – 11, 13 и 28 от ЗМИП – и при извършване на операция или сключване на сделка в наличност на стойност над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута;

3. При извършване на повече от една операция или сделка с един и същ клиент, чиито стойности поотделно не надвишават 30 000 лева или тяхната равностойност в чужда валута, съответно 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, но са налице данни, че операциите или сделките са свързани помежду си;

4. Когато сделката не попада в хипотезите по т. 1, 2 и 3, но е възникнало основателно съмнение за изпиране на пари.

Идентифициране на клиенти

Чл. 7. Идентифицирането на клиенти се извършва чрез установяване на необходимите и допустими от закона данни за пълно индивидуализиране на лицата при извършване на операции или сделки.

Чл. 8. Идентифицирането на клиенти се извършва, както следва:

1. За физически лица – чрез изискване на официален документ за самоличност и регистриране при търговеца на неговия вид, номер, издател, както и трите имена, адреса и единния граждански номер на лицето. Физическите лица – еднолични търговци, представят освен документите по тази точка и документите по т. 2;

2. За юридически лица – чрез изискване на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние, а ако лицето не подлежи на регистрация – на заверен препис от учредителния акт. При търговеца се регистрира следната информация за лицето: наименование, седалище, адрес на управление, предмет на дейност или цел, срока на съществуване (ако има такъв) органите на управление и представителство, вида и състава на колективния орган на управление (съвет на директорите, управителен съвет). Когато в официалното извлечение от съответния регистър не се съдържат необходимите за идентификацията данни, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на други официални удостоверителни документи за тези данни;

3. Лицата, чиято регистрация подлежи на вписване съгласно изискванията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, представят съответния идентификационен номер;

4. За лицата, които притежават единен идентификационен код по регистър „БУЛСТАТ“, се изисква да представят копие от картата за идентификация или от регистрационно удостоверение за кода по регистър „БУЛСТАТ“;

5. За лица, чиято дейност подлежи на лицензиране, разрешение или на регистрация и същите извършват сделки във връзка с тази си дейност, се изисква да представят копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация.

Чл. 9. (1) Ако операцията или сделката се извършва чрез представител, се изискват доказателства за представителната власт, след което се идентифицират представителят, представляваният и връзката на лицето, непосредствено извършващо сделката, със съответното физическо или юридическо лице.

(2) Ако операцията или сделката се извършва в полза на трето лице без упълномощаване или чрез трето лице – приносител на документи за извършване на операцията или сделката, се идентифицира третото лице, в полза на което е извършена операцията или сделката, лицето, извършило операцията или сделката, и приносителя. При идентифицирането се установяват трите имена, ЕГН и връзката на лицето, непосредствено извършващо сделката, със съответното физическо или юридическо лице.

Чл. 10. (1) При промяна на обстоятелствата по време на осъществяване на операцията или сделката клиентите са длъжни да уведомят търговеца и да му представят официално извлечение от съответния регистър или от съответните удостоверителни документи в 7-дневен срок от настъпване в промяната, респ. от вписването й в регистъра.

(2) При идентифицирането на клиенти – юридически или физически лица, служителите могат да се позовават и на информация за всички подлежащи на вписване обстоятелства, с която разполагат, макар и вписването още да не е извършено.

Чл. 11. (1) При установяване на търговски или професионални отношения или осъществяване на операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или друга форма без присъствието на клиента търговецът предприема подходящи мерки за удостоверяване истинността на идентификационните данни на клиента.

(2) Такива мерки могат да бъдат проверка на представените документи, изискване на допълнителни документи, потвърждаване на идентификацията от друго лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в страна – членка на Европейския съюз, или установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да се осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в българска банка, клон на чужда банка, получила разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществява дейност в страната чрез клон, или в банка от страна – членка на Европейския съюз.

Съмнителни сделки

Чл. 12. Критерии за разпознаване на съмнителни сделки по смисъла на настоящите вътрешни правила са:

1. Един клиент извършва няколко сделки в рамките на няколко дни, за суми, близки по стойност до прага за извършване на идентификация;

2. Клиентът често извършва сделки, при които за извършване на плащането използва голям брой банкноти с малка деноминация и стойността на сделките поотделно е близка до прага за извършване на идентификация;

З. Когато се извършват повече от една сделка в един и същи ден, за суми, близки до прага за извършване на идентификация, от няколко различни лица, за които служителят на търговеца знае, че са свързани помежду си;

4. Клиентът представя документи за идентифициране, чиято автентичност поражда съмнение;

5. Клиентът е направил опит да използва фалшиви банкноти при плащането на сделката.

Съмнителни клиенти

Чл. 13. Критерии за разпознаване на съмнителни клиенти по смисъла на настоящите вътрешни правила са:

1. Клиент, за който служителя на търговеца знае, че е криминално проявен;

2. Клиентът показва видими признаци на притеснение или демонстрира необичайно клиентско поведение, което поражда у служителя на търговеца основателни съмнения, относно съществени елементи на сделката;

З. За клиента се знае, че е под наблюдение от страна на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ или вече е бил докладван във връзка със съмнения за изпиране на пари или финансиране на теторизъм;

4. Клиентът посочва като адрес адреса на трето лице или адресът за кореспонденция е пощенска кутия;

5. Подписът в документа за самоличност не съответства на положения от клиента във връзка с операцията или сделката.

РАЗДЕЛ III. Задължения на търговеца

Специализирани служби за идентифициране на клиенти

* Забележка: създаването на специализирани служби за идентифициране на клиенти е задължение за лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 12, 14, 18, 19 и 20 от ЗМИП.

Чл. 14. Търговецът създава специализирани служби за идентифициране на клиенти със следните задължения във връзка с предотвратяване изпирането на пари:

1. събира, обработва, съхранява и разкрива информация за конкретните операции или сделки;

2. събира доказателства относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер чрез представяне на официален документ за собственост, а при необходимост и други доказателства;

3. изисква сведения за произхода на паричните средства или ценности – предмет на операциите или сделките; произходът на тези средства се удостоверява с декларация от клиента, а при необходимост и с други доказателства;

4. може да изиска от клиента да представи удостоверение от териториалната данъчна дирекция, че няма данъчни и други задължения към държавата към датата на подаване на заявлението;

5. събира информация за своите клиенти и поддържат точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности.

Задължения на служителите на търговеца

Чл. 15. (1) Когато определена сделка попада в посочените в чл. 4 случаи на задължително идентифициране на клиента, служителят е длъжен първо да извърши идентифицирането, след което да пристъпи към осъществяването на самата сделка.

(2) Служителите нямат право да осъществяват сделка, за която е задължително да бъде извършено идентифициране на клиент и същият откаже да предостави нужните за това документи и съдействие.

(3) Служителите предават попълнените идентифициращи бланки, заедно с другите събрани документи, на управителя на търговеца (специализираната служба по ЗМИП) в рамките на 24 часа след извършването на сделката.

(4) При съмнение за изпиране на пари, служителят е длъжен незабавно да се свърже с управителя на търговеца (специализираната служба), на когото представя случая и изпълнява неговите указания до приключване на съответната сделка, като забавя нейното осъществяване в рамките на нормативно допустимия срок.

(5) Забранява се на служителите да уведомяват клиентите или трети лица относно събирането и разкриването на информация по реда на ЗМИП, ППЗМИП и настоящите Вътрешни правила.

(6) При проверка от страна на Държавна агенция „Национална сигурност“ служителите са длъжни незабавно да уведомят управителя на търговеца.

Задължения на управителя на търговеца

Чл. 16. (1) Управителят на търговеца организира и подпомага работата на служителите при идентифицирането на клиентите и осъществява оперативната и непосредствена връзка с Държавна агенция „Национална сигурност“, включително и при всички случаи на искане на информация от нейна страна.

(2) При съмнение за изпиране на пари управителят на търговеца разкрива информация за конкретни сделки и клиенти, като я предоставя на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(3) Управителят на търговеца оценява постъпилите сигнали от служители със съмнение за изпиране на пари и отговаря за своевременното изпращане на Доклад за съмнителна операция до дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“.

РАЗДЕЛ IV. Събиране и съхраняване на информация

Събиране на информация

Чл. 17. (1) Когато възникне съмнение за изпиране на пари, служителите на търговеца са длъжни да извършат идентификация на клиента и допълнително да съберат информация относно съществени елементи и размера на сделката. Служителят попълва Доклад за съмнителна операция и го предава на търговеца (специализираната служба).

(2) Информацията за сделки и операции, при които е възникнало съмнение за изпиране на пари, се завежда в дневник, който е прошнурован, прономерован, подпечатан и заверен с подписа на управителя на търговеца. В дневника се вписват фактите от Доклада за съмнителни операции и сделки и се подписва служителят на търговеца, събрал информацията. В дневника се открива дело за всеки отделен случай или клиент, в което по реда на постъпването се класират всички документи.

(3) Информацията се събира при условията и по реда на ЗМИП, ППЗМИП, настоящите Вътрешни правила и задължителните указания на Министерството на финансите и директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(4) Събираната информация се използва само за целите на ЗМИП.

Чл. 18. По искане на Държавна агенция „Национална сигурност“ служителите събират съобразно указанията й допълнителна информация относно операции, сделки и клиенти, включително при свързани операции. Искането за събиране на допълнителна информация се прави в писмена форма. В неотложни случаи искането може да бъде направено и в устна форма с последващо писмено потвърждение.

Съхраняване на информация

Чл. 19. (1) Управителят на търговеца съхранява информацията, свързана с идентифициране на клиенти, и съмнителни операции и сделки и документите, копие от които са изпратени на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(2) Информацията по предходната алинея се съхранява за срок от 5 години, считано от началото на календарната година, следваща годината на извършването на съответната операция или сделка, а за клиенти, с които има установени трайни търговски отношения, срокът тече от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношенията.

(3) Информацията се съхранява по години и по ред на постъпване, като допълнително клиентите се водят по азбучен ред.

(4) Съхраняваните информация и документи се представят при поискване на Държавна агенция „Национална сигурност“ в оригинал или служебно заверен препис.

РАЗДЕЛ V. Разкриване на информация и проверки

Разкриване на информация

Чл. 20. (1) При съмнение за изпиране на пари управителят уведомява незабавно дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно, управителят уведомява дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ незабавно след извършването й. Уведомяването на дирекцията може да се извърши и от служители, които не отговарят за прилагането на мерките срещу изпирането на пари.

(2) В неотложни случаи агенцията може да бъде уведомена в устна форма, по телефона или по друг начин, и с последващо писмено потвърждение в срок до 24-часа, оформено по надлежния ред.

(3) Управителят на търговеца попълва Доклад за съмнителна операция по образец, утвърден от Държавна агенция „Национална сигурност“, ако такъв не е попълнен от служителя, и го изпраща по куриер в Агенцията заедно с цялата налична информация по конкретната сделка. Данните и документите се предоставят на Държавна агенция „Национална сигурност“ в оригинал или служебно заверен препис.

(4) Забранява се на всички служителите на търговеца, които са запознати с факти и обстоятелства относно случаи по ал. 1, да ги разгласяват.

(5) При съмнение за изпиране на пари Министърът на финансите по предложение на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта. Ако до изтичане на този срок не бъде наложена превантивна мярка, запор или възбрана, търговецът може да извърши операцията или сделката.

Извършване на проверки от контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“

Чл. 21. (1) Служителите на търговеца са длъжни да оказват пълно съдействие на проверяващите лица от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, след като те представят писмена заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или на оправомощено от него длъжностно лице, в която са посочени целите, срокът и мястото на проверката, проверяваното лице, както и името и длъжността на проверяващите лица.

(2) При извършване на проверките на място контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, имат право на свободен достъп до служебните помещения на търговеца, както и право да изискват документи във връзка с изпълнението на заповедта по предходната алинея.

РАЗДЕЛ VI. Обучение на служителите

Чл. 22. (1) Управителят на търговеца е длъжен да запознае всички служители със Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за неговото прилагане.

(2) Всеки служител на търговеца следва да бъде запознат с настоящите Вътрешни правила и допълнително да му бъдат разяснени основните положения, които конкретно се отнасят до неговата трудова дейност.

(3) Задълженията по предходните алинеи следва да се прилагат и по отношение на всички новопостъпили на работа служители след приемането на тези правила. Всички служители попълват писмени декларации, че са запознати със ЗМИП, ППЗМИП и Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и се задължават да ги спазват при изпълнението на трудовите си задължения.

Чл. 23. Управителят на търговеца периодично провежда обучение на всички служители относно техните задължения и отговорности във връзка с мерките за предотвратяване на изпирането на пари, както и критериите за разпознаване на съмнителните операции.

Чл. 24. След приемането на настоящите Вътрешни правила, всички служители, след като се запознаят с тях, задължително подписват декларация, че са наясно с правата и задълженията си по тях.

Настоящите Правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари са приети на основание чл. 16, ал. 1 от ЗМИП, във връзка с чл. 9, ал. 6 от ЗМФТ от управителя (Управителния съвет, Съвета на директорите) на . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Изменения и допълнения на Вътрешните правила се извършват по реда на тяхното приемане.

 

 

Дата: . . . . . . . . . . . . . . . . .                           Управител: . . . . . . . . . . . . . . . . .

2 коментари на “Вътрешни правила на лицата, които по занятие извършват счетоводни услуги”

  • […] HomeЗа Апис Блог « Вътрешни правила на лицата, които по занятие извършват… […]

  • Диана Иванова:

    Лица, които по занятие извършват счетоводни услуги – в сайта на ДАНС и в закона никъде не видях да се упоменава дали се изключват лица, които са наети по трудов договор като счетоводители. Вие публикувате вътрешни правила като изрично упоменавате, че става въпрос за търговци – „РАЗДЕЛ III. Задължения на търговеца
    Специализирани служби за идентифициране на клиенти“. Откъде става ясно ако са изключени горепосочените физически лица от регистрация?

Напиши коментар

Трябва да сте влезли, за да публикувате коментар.

Архив
Поверителност
https://apis.bg/bg/privacy-notice-bg