Подбрана съдебна практика от Апис Web.
Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение, като упълномощаването на прокуриста трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста, като вписването на упълномощителната сделка е от значение за третите лица и има декларативно действие.
Източникът на представителната власт на прокуриста е упълномощителната сделка и по силата на нея прокуристът има право да действува от името на търговеца. Отношенията между търговеца и прокуриста обаче се уреждат с договор съгласно чл. 25 ТЗ и по силата на този договор прокуристът е длъжен да извършва това, за което е овластен.
От разпоредбите на чл. 21, чл. 24 и чл. 25 ТЗ следва правен извод, че между търговеца и прокуриста възникват две правоотношения и те имат за свой източник различни юридически факти – едностранна упълномощителна сделка, която е строго формална, и двустранен договор, за който формата не е условие за действителност. Едностранната сделка дава представителна власт на прокуриста, а по силата на договора, който може да е трудов или за мандат, прокуристът може, но е и задължен, да извършва действията, за които е упълномощен от търговеца. Ето защо, правата и задълженията както на търговеца, така и на прокуриста, са с източник на облигация сключения между тях договор.
Към пълния текст на решението в Апис Web: