Няколко интересни констатации прави ВКС в своето решение Решение № 51 от 29.07.2011 г. на I ТО. Върховният съд прилага механизма на чл. 46 ЗНА, според който разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много „отговаря на други разпоредби“, на целта на тълкувания акт и основните начала на правото на Република България.
Така съдът извежда няколко ценни правни извода относно т.нар. неделимо съавторство при създаване на произведения на архитектурата. Ето какво приема съда:
Разкриването на точния смисъл на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП и евентуалното преодоляване на съществуваща в нея непълнота спрямо многообразието от хипотези, които тя е била предназначена да уреди, изисква тълкуването й да е в неразривна връзка с текстовете на чл. 3, ал. 1, т. т. 6 и 8 от същия: досежно реализирани произведения на архитектурата и одобрени архитектурни проекти.
При създаване на произведение на архитектурата се наблюдава винаги неделимо съавторство без да е възможно да се установи какво точно е било извършено от отделния автор, понеже съвместният принос на архитекти и проектанти по отношение реализацията на такова едно творение е имплицитно свързан с полагане на специфични авторски усилия в посока постигането на една обща цел, т. е. a priori тъкмо това неделимо съавторство при произведенията на архитектурата изключва напр. работата на авторите на архитектурния дизайн (чл. 3, ал. 1, т. 5, предл. 3-то ЗАПСП), изготвящи дизайни на интериора и екстериора на база проектната документация за строителство, т. е. без принос към творческия процес по създаването на самия архитектурен проект.
Пълният текст на решението е достъпен адрес: