Същност на факторинговата операция
Факторингът като явление е преди всичко способ за преодоляване на икономическите проблеми, които се появяват при изпълнението на договорите за доставка на стоки или за извършване на услуги при условията на търговски кредит.
Той се налага в икономическия живот с идеята да се подкрепи доставката на стоки на кредит (тоест, с отложено плащане на цената), но и да се компенсира липсата на достатъчно парични ресурси за тези предприемачи (доставчици), които имат нужда от допълнителна финансова помощ, за да могат да изпълняват текущите си задължения, тъй като не получават плащания на падежа по вземанията си от своите длъжници, а това, от своя страна, води до недостиг на оборотни парични средства. Основната функция на факторинга е финансиране, но и също поемане на риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника (делкредере).
От изложеното следва, че, за да говорим за факторинг и съответно, да има сключен договор за факторинг, то първо трябва да има сключени договори за доставки на стоки или за извършването на определени услуги. Факторингът като правна фигура включва две правоотношения:
– това по договора за доставка на стоки или за извършване на услуги и
– това по договора за факторинг.
Страните по факторинговата операция са три:
1. доставчик – доставчикът е продавач на стоки или изпълнител на услуги, който е кредитирал клиентите си, т. е. е отсрочил плащането на цената;
2. длъжник – купувачът на стоката или възложителят на услугата, който дължи заплащането на уговорената цена;
3. фактор – лицето, което по договор с доставчика купува вземането към длъжника, като заплаща стойността му авансово, на падежа или при събирането му, в зависимост от уговорката.
Факторинговата операция е изгодна и за трите страни. Отсрочвайки плащането на цената доставчикът става по-атрактивен за клиентите си и може да разшири търговската си дейност. От друга страна, по силата на договора за факторинг доставчикът получава авансово част от дължимата му сума и по този начин не се лишава от оборотни средства.
Длъжникът по договора за продажба (или за извършване на услуга) е облагодетелстван от отсрочването на плащане към доставчика, което му дава възможност да получи стоката (услугата) и да започне реализацията й на пазара, а заплащането на дължимата цена да стане в по-късен момент.
Срещу финансирането на доставчика факторът получава възнаграждение, което си прихваща от събраната от длъжника сума. Ако факторът е поел риска от неизпълнение на длъжника, той има право на допълнително възнаграждение.